Защо да напояваме?
Поради постоянните промени в климата и горещото лято, все повече фермери предпочитат да напояват културите си. Възможностите за напояване зависят от размера на обработваемата площ, вида на почвата, вида на културата и бюджета.
Все по-често напояването се използва, за да снабди растенията с необходимото им количество вода, които са нужни за постигане на най-добър вкус и качество. Напояването значително увеличава добивите, особено при пясъчните почви, които нямат възможност за дълго задържане на влагата. Освен това напояването дава възможност на фермерите за събиране на двойна реколта.
Напояването се използва и като застраховка от засушаване. Когато фермерите монтират напоителни системи в обработваемите си площи, те стават независими от дъжда, имат контрол над културата си и се лишават от съмнения дали ще получат добра реколта.
Напоителните системи могат да се изградят подземно или върху повърхността. Преди да изградите капково напояване, трябва да тествате качеството на водата, която ще напоява, също така е необходимо да си закупите филтър, независимо откъде идва водата, защото иначе маркучите и тръбите ще се запушат. Подземното капково напояване е най-добрият избор, особено при малки площи.
Предимствата на капковото напояване
Основните предимства на капковото напояване са: повишаване на добива и качеството на продукцията; равномерно разпределение на вода и торове по цялата площ на полето; директно подаване на вода и торове в кореновата система; ниско работно налягане, водещо до по-ниска консумация на енергия; поливане на площи с неправилна форма; механизирано полагане и събиране на системата; прецизна автоматизация с контрол на поливките по климатични данни.
От 2007 година насам HortiSmart реализира мобилни поливни системи за царевица, като резултатите говорят красноречиво за продуктите и услугите ни. През 2007 първите добиви от царевица за зърно при поливане със система за капково напояване край село Стрелци бяха 1700 килограма от декар. През следващите години мобилни системи за капково напояване с лентови капкови маркучи на царевица за зърно се проектираха и изградиха в района на град Шумен: 1200 декара със средни добиви от 1650 килограма, в района на Пловдив 2400 декара при средни добиви от 1760 килограма на декар, край Стара Загора и Провадия: с добиви 1700 – 1800 килограма на декар, в района на Каварна: 400 декара с добиви от 1900 - 2000 килограма от декар, в района на Велико Търново: повече от 5000 декара със среден добив 1700 килограма на декар, край град Лом са реализирани около 500 декара с добиви на царевица за зърно над 1800 килограма от декар. На много други места в страната добивите от поливна царевица надвишават значително 1100 килограма от декар, което е максимален добив за неполивни условия при дъждовни години, като последните две.
